Да ми каже някой кое е любов и кое не

 Да ми каже някой кое е обич и кое не е, щото към този момент се комплицирам. Примерно някакви хора дали едни пари, с цел да ме убеждават, че гъзовете имат любовта. Чрез билбордове. Сигурно е доста похвално от позиция на всякакви фондации като Ам-з-Бг или оня финландския комитет, по какъв начин му беше името.

Гъзът и сърцето са две анатомични елементи, които не битуват в съседство.

Делят ги всякакви други органи като далаци, дробове, жлъчки, панкреаси, бъбреци и разнообразни типове по дебелина и предопределение вътрешности. (Байдъуей, всички тези вътрешности някой ден ще изгният, ще се разкапят, ще бъдат нагъвани лакомо от белите червейчета и най-после ще станат още веднъж тор.)

И по този начин отдалечени едно от друго гъзът и сърцето постоянно желаят две разнообразни неща.

Гъзът желае всякакви гъзни неща, сърцето желае всякакви сърдечни неща.

И в този момент да наместим тук думата обич.

Любовта при гъза ли се намира или при сърцето?

Питам, не знам щото.

Да ми каже някой кое е обич и кое не е, щото към този момент се комплицирам.

Примерно някакви хора дали едни пари, с цел да ме убеждават, че гъзовете имат любовта.

Чрез билбордове.

Сигурно е доста похвално от позиция на всякакви фондации като Ам-з-Бг или оня финландския комитет, по какъв начин му беше името.

Финландците и американците са развити нации, не закостенели, изостанали, ретроградни, тъмни, мрачни и долни като балканските.

Ония са светли, бледи, бели, усмихнати, положителни, напредничави и нагъзничави.

Ние тук нищо не разбираме нито от обич, нито от толерантност, ние тук сме родени злобари и мизерници.

Ние тук не виждаме хубостта в гъзовете.

И по тази причина ми се желае да попитам американците, финландците и българските им адепти и получатели на грантове за какво ни навират гъзовете в лицата?

Аз не желая да виждам такива тленни телесни мръсотии, изпускащи зловония.

Не ми е по усета някак.

Предпочитам по-различни гледки.

Нека съм тъп, стеснен и изостанал, само че не ме карайте принудително да приема в сърцето си, че любовта е обвързвана с гъза.

Гъзът си е задник и нищо повече той не може да бъде.

Той ще си остане смрадлив и низък, колкото и високо да го издигат и парфюмират.

Пазете си гъзовете, ще ви трябват.

Дупе ще ви би трябвало някой ден да отговаряте самоуверено на въпросите, които ще ви зададат.

От тях няма да има къде да бягате.

Телата тогава ще са полегнали към този момент в сандъка, изстинали, вкочанени, без мирис и с температура на околната среда, а душичките ви ще са подложени на разпит.